В нощта

Когато падне нощта,
се вглеждам в очите на мрака.
Догаря вече свещта,
часовникът тихо тиктака.
Заспива бавно градът
под черна, студена завивка.
Замлъква вече плачът,
изтрит от нежна усмивка.
Луната мълком бледней,
нанейде звездите отиват.
А погледът тъжен тъмней –
мечтите – и те ли заспиват?

Ужасно късно е

Ужасно късно е,
Ти просто закъсня.
И безразлично е
Дали ще съм сама…
Очите ми са слепи-
Не виждат светлина.
Студени са ръцете
Без твойта топлина.
И празно е сърцето
Откакто ти замина.
А огънят угасна
Във старата камина…
Дори и да заплача,
Знай – не са сълзи.
Късно е да молиш.
Просто…си върви!…

Обичам те

Обичам те, когато си до мен,
oбичам те, когато си отиваш,
oбичам те, когато си далеч,
oбичам те, когато тръгваш и се спираш…
Ти знаеш, че за теб живея,
че в теб откривам смисъла да дишам,
искам да горя, а не да тлея
искам вечно тебе да обичам…
Ще бъда силна, ще се боря,
през ада, ако трябва, аз ще мина,
но някой ден ще бъда твоя,
някой ден… дори и след години…
Много грешки правих, зная,
не ме вини за всяка болка и обида,
има време… вече се разкаях,
прости ми всичко… и това че си отидох…
Отидох си, когато беше време,
време за любов и обещания,
отидох си… не давах, а отнемах,
отидох си… вярваш ли във пълното ми разкаяние?
Ще те обичам… знаеш го добре!
Ще те обичам… защото си различен!
Ще те обичам… със невинност на дете!
Ще те обичам… винаги ще те обичам…

Една сълза

Една сълза – нежна и красива,
Като нощта неубуздана дива.
Една сълза – бързо бяга по лицето
и после бавно пада на сърцето.
Една сълза – не може да се спре
И разкъсва моята душа на две.
Една сълза – искам да я задържа.
Но тя пада – не мога да я удържа.
Една сълза – знак на вечната раздяла,
 И ето я – от мъка почерняла.
Една сълза – наивна и добричка,
стои си на лицето сам-самичка.
Една сълза – измъчва ми душата,
И ме плаши като гробище във мрака.
Една сълза – за теб единствено пролята,
Тя е като клас самотен сред полята.
Една сълза – стича се надолу,
И все така тя бърза към сърцето голо.
Една сълза – блести на светлината,
И аз като сълзата – падам ти в краката…

Талант, закопан в земята

Тръгна от балкана сред полето на човешката глупост
дързък младеж да разцепи
облаците от невежество, но буря зловеща, червена
се изсипа над момъка смел.
И тъжният кървав порой уби сърцето, туптящо за своя беден народ.
Ех, как ти успя да захвърлиш сърпа просташки
и взе в твоите ръце магическата пръчица на думите.
А те прости, бездушни, хората смешни те принизиха до
майчин убиец , а после те довършиха, със смъртта на плътта,
ала тя незначителна е за духа вечен, облечен в гениалност.
Душата си давам аз тук и сега да взема поне малка частица от твоя вечен талант.
Мисията ти аз да довърша, да срина замъка на човешката Глупост
и над неговите жалки и бегли останки аз да издигна с моята мъка,
крепена от твоята, кулата, където който и да отиде,
да може да стигне звездите със Сърцето.
Кулата на Човека !
Посветено на Н. Вапцаров, убит като политически  престъпник

Чаша хубаво кафе

„Хубавото кафе е черно като дявола, 

горещо като огъня на ада и сладко като целувката.“
(Николай Пучеров)

Сутрин слънцето те събужда с лъчите си, нежно те гали и шепне: “Добро утро!” Но може ли то да е добро без чаша хубаво кафе? Без тази напитка ще е ли денят ти жизнен и пълноценен? Повече от осемдесет процента от населението пие кафе и може би ти си един от тях. Дали за да се разсъниш, или защото обичаш напитката; дали за да събереш сили за тежкия ден, който те очаква, или просто да се изпълниш с енергия, ти пиеш кафе, нали?