Пролетно утро с младата писателка Натали Димитрова

   Отворих вратата и влетях в кафенето. Погледът ми обхождаше стаята, търсейки нея. Спря се на девойка, погълната от неизвестна за мен книга. Тя е! Забързах крачка към зелените фoтьойлчета. 
- Съжалявам, че закъснях! - подадох ръка на младата дама. - Удоволствие е за мен да се запознаем!
Тя ми подари дружелюбна усмивка и отговори на поздрава ми:
- Приятно ми е, Натали!
       Настаних се удобно и затворих очи, вдишвайки и издишвайки дълбоко. Чух мекия й глас: "Не се притеснявай! И аз тъкмо идвам"- излъга, но й простих, защото го направи от учтивост. Отворих едното си око, после -другото и кимнах признателно. Ефирният мирис на кафе ме погали, придружен от дъха на пролетта, нахлуващ през прозорците. Тя затвори четивото си и го остави настрана. Върху масата се появиха тефтерът и химикалът ми.
- Свежо утро и интелигентна госпожица -  мисля, че всичко, нужно за провеждането на едно успешно интервю, е налице. Нека започваме, какво ще кажеш?- тя се засмя и изреченията започнаха да се нижат...

 

- Сега е моментът, в който трябва да издадеш всичките си тайни. Върни се в VIII-ми клас. Откъде почерпи своето вдъхновение? 
- Когато влязох в гимназията, имаше толкова хора около мен, с които се запознавах. Един цял нов свят, в който трябваше да се впиша. Литературата беше моята страст. Случваше се дори да не спя или да пропусна хранене, за да мога да чета - толкова бях влюбена в книгите. Няма да лъжа, тогава чувствах една вътрешна самота и неразбраност и писането ми помагаше. Във фантастичния свят изживявах неща, които реалността не предлагаше. Можех да създавам образи; да определям държанието, характера им. Пишех страница за страница. Беше просто поредният разказ. Обмислях известно време дали да не напиша нещо по-дълго. Тогава излезе конкурсът на БНТ "Нов български роман" и "поредният разказ" се превърна в нещо много повече. 
- Имаше ли готова идея за сюжета, преди да започнеш "Дух"?
-Нямах оформена книгата в главата си преди да я започна, дори и след първите страници не знаех къде ще свърши всичко. Затова началото беше най - трудно - идеите са разбъркани, неструктурирани. Когато изградиш образите на героите и им вдъхнеш живот, те сами създават своята история, ти само я записваш. Краят беше неочакван дори и за мен. 
- Тогава си предпочитала магичния свят пред истинския, сега все още ли мислиш така?

 

- В тази възраст, когато личността ни постоянно се изменя, а предизвикателствата и времето я оформят за няколко години, светогледът ти може да се промени изцяло. Така се случи и с мен - пораснах и се научих да оценявам това, което имам. Преди мислех, че без свръхестествени явления всичко е сиво и скучно, но сега осъзнавам, че реалността е много повече. Комуникацията, културата, емоциите са багрите и смисълът на живота. Постигнатите цели, изживените мечти носят удоволетворение. И най-интересното е, че има още много неща, които чакат да бъдат открити.
- Има ли герои в романа, вдъхновени от реални личности?
- Невъзможно е да повествуваваш, особено от първо лице, и да не оставиш частица от душата си във всеки от образите - няма как да избягаш от възгледите си. Но за да отговоря по-точно - главната героиня съм аз. Всъщност много от нейните сънища са мои собствени. Както вече споменах, писах книгата в период на създаване на нови приятелства и опознаване на обкръжаващите ме персони. Имаше две момичета, сегашните ми най-добри приятелки, в чиито характери всеки ден откривах нови черти, които много ми допадаха, и не се сдържах - взех най-доброто от тях и създадох приятелката на главанта героиня.
- Би ли оприличила себе си като „писател”?
- Не, със сигурност не. Писателите са хора с преживявания, опит, талант и въображение. Творенията им са изпипани - завършени шедьоври. Докато аз съм просто едно дете с мечти и усет към писането. Чисто по детски, в осми клас бленувах да стана писател, но желанието избледняваше с времето. Открих, че журналистиката е това, което наистина искам, затова записах „Медии и комуникация“ в Шотландия.
- Какъв отзвук имаше творбата ти в училище?
- Съучениците ми проявиха изненадващо голям интерес. Желаеха да я прочетат и бяха любопитни за историята на нейното написване. Всичко това много ме зарадва, защото опроверга напълно всеобщото мнение, че литературата е забравена.
- Доколкото разбрах, книгата е трябвало да има втора част?
- Удоволетворението и емоцията,които изпитах, завършвайки произведението, ме мотивираха да искам да пиша повече и повече. Наистина имах такива планове. Героите ми имаха още истории за ракзазване и много неща, на които да ни научат. В последствие обаче вдъхновението ме напусна, а когато оставиш дадено занимание, е трудно да се зъврнеш към него. Времето минаваше, а книгата си остана един спомен от детството, когато всичко беше объркващо и ново за мен. Реших, че е по-добре да я оставя в миналото, а продължението - на въображението на читателите.
- Какво е посланието, което наси "Дух"? На какво ни учат героите?
- Вдъхновяват ни да не се страхуваме от промените. Чрез книгата исках да внуша на читателя, че колкото и животът да изглежда като улица без изход, винаги има решение на проблема. Упоритостта и желанието да се бориш са ключът към успеха. 
- Главният персонаж е натоварен с уникални възможности, различни от тези на останалите герои. Смяташ ли, че тя е щастлива, бидейки човек с необикновени способности?
-Щастлива е, защото има кауза; има за какво да се бори. Именно чрез битката бяга от еднообразието на всекидневния живот. Нейната неповторимост, от друга страна, я учи на толерантност. Получава разбиране и от хората, които не са като нея. Подкрепят я, а междувременно е в хармония със самата себе си. От какво повече се нуждае човек, за да е щастлив?
- След толкова години, когато разлистваш страниците на книгата, намираш ли нещо, което би променила?

 

- Разбира се, веднага ми идва наум как би звучало по-добре. Но дори и да го променя, след ден, месец, година, когато отново по някаква причина се озове в ръцете ми, съм сигурна, че отново ще открия несъвършенства.
- Любим момент или цитат, който искаш да споделиш с нас?
- Развръзката в края със сигурност ми е любимата част. Тогава се отговаря на всички въпроси, пъзелът се подрежда, картината е по-ясна, а поуката - налице. Любимият ми цитат от нея си го повтарям и до днес: "Аз не мога да бъда героят, който всички искат, защото самата аз се нуждая от такъв." Първо трябва да намерим вътрешната си сила, за да можем да я предаваме на останалите. Намирам го за мотивиращо. Ако си в безизходица и си изгубил всякаква надежда, това те вдъхновява да останеш несломим, ако не заради себе си, то поне заради другите.
- Какво би казала на всички онези, които смятат четенето за ретроградно и остаряло?
- Губите много. В книгите ви чакат толкова светове, които да изследвате. Получавате възможността да разгърнете въображението си отвъд границите на невъзможното. Литературата развива личността, разширява светогледа и повишава общата култура. Словото е съхранило многовековния човешки опит, идеи, вярвания, преживявания. Съжалявам онези, които не го оценяват и не разбират колко значимо е.
- Съвети към младите писатели?
- Да пишеш и издадеш е трудно. Продуктът невинаги ще се харесва на аудиторията, а понякога дори и самите вие няма да сте удоволетворени от него, но това в никакъв случай не означава, че не сте способни, че нямате талант или че след поредния опит няма да се получи. Не се отказвайте, бъдете постоянни. Четете и пишете, създавайте и споделяйте. Всеки един от вас ще извърви своя творчески път на разочарования и успехи. Усърдието и старанието някой ден ще бъдат възнаградени и ще берете плодовете на своя труд.
...
       Въпросите ми свършиха, както и кафето в чашите ни. Минаваше дванайсет и обедната жега вече се усещаше.
       Натали завърши XII-ти клас в ПМГ "Васил Друмев" с отличие. Тя е много повече от "дете с мечти и усет към писането". Онзи незабравим пролетен ден се срещнах със скромни очи, криещи цели вселени. Срещнах се с възпитанието, знанието, амбицията. Опознах момичето, което е превърнало неувереността и желанията си в шедьовър, с помощта на лъжичка талант.

                                                                                                                                                                                      Интервюто взе Калина Иванова- 9 д клас.

 

Романът на Натали Димитрова беше представен по време на литературно четене, организирано в ПМГ „Васил Друмев“. Ученичката разказа за своята дебютна книга, за трудностите, пред които се е изправила, и за увереността, че художественото слово има своето място в съвременното общество. По тази тема дискутираха и останалите млади таланти на гимназията, които прочетоха свои оригинални творби. Специален гост на събитието беше проф.Радослав Радев, който сподели радостта си от предизвикателството, пред което беше изправен. Той насърчи младите хора да продължават да търсят красивото и доброто с помощта на словото.
 

Всички права запазени 2012 ©. Администратори Николай Бабанов, Александър Джуров и Милен Василев.