ПМГ “Васил Друмев” е сред най-добрите школи за млади физици в България

Възпитаниците на елитната гимназия достойно представят града в престижни национални състезания. Ученици на Природо-математическа гимназия "Васил Друмев" са разнасяли славата на България на международни олимпиади.

 

През последните педнадесет години основна заслуга за това има Борислав Марковски.

- Г-н Марковски, през годините школата за млади физици при ПМГ натрупа големи успехи? Как поддържате това ниво?- Много трудно, защото обучението по физика у нас е на много ниско ниво. Дори в нашето училище науката се изучава само в часовете по задължителна подготовка. Вече повече от 10 години ние нямаме профил “Физика”. А такава паралелка трудно се формира, тъй като след това реализацията на завършилите ученици в тази област в България е почти невъзможна. А за да се формира профил, трябва да се съберат минимум 18 до 26 ученици. Така че школата на младите физици в ПМГ се поддържа по възрожденски, най-вече с много ентусиазъм. Има училища, които все още имат физични паралелки. Така е в Плевен, с които навремето се борихме. Дори на школата в Казанлък сме давали сериозен отпор, а сега представянията ни са значително по-скромни.

- Как откривате таланта в едно дете?
- Той си личи, изписан е на челото му. Въпросът е само да успееш да го мотивираш, че тази наука ще му помогне и че не е задължително да продължи да учи физика, ако иска да се занимава с физичните закони. Сертификатите и грамотите са само плюс за младите хора, когато кандидатстват за обучение в чужбина.
 

- Полезна ли е тази наука в живота?
- Повечето казват, че това са ненужни знания. Някои дори твърдят, че физиката е много сложна наука, която да не се изучава в училище. Като погледна учебниците, по които ние сме учили като ученици, и ги сравня с тези, по които преподавам през последните години, виждам, че физиката в училище е жестоко окастрена и е застъпена само на ниво закон. И нещо, което го четеш е вярно, но когато си зададеш въпроса защо, самият учебник не може да ти даде отговор. Учителят е този, който трябва да го разясни по време на час, но не всичко остава в главите на децата. За тези, които се интересуват от физика, имам учебници за профилирана подготовка, за технически вузове, както и по-стари учебници, сборници. Но в 9 клас сега има само един час физика седмично. В този един час какво трябва да успея да направя – да мотивирам учениците ли, да им дам допълнителен материал или да изпълнявам наредбите за брой оценки и други формалности.
 

- Кога физиката стана пренебрегвана наука в училище?
- Положението стана тежко, когато стана ясно, че учениците у нас не могат да се реализират с физика или ако се реализират, това са малцина. Повече се избират науки като математика и информационни технологии например. Предпочитат и биологията, за да се реализират в медицината. Дори химията, която е помощна наука, също отпадна в гимназията.
 

- Вие защо избрахте да се посветите на преподавателската работа?
- Това беше мое съкровено желание. Завършил съм електротехникум в Горна Оряховица и единственото ми желание беше да стана учител. Дори имах пререкания с родителите ми, защото те настояваха да запиша в МЕИ, но аз избрах педагогическия профил. Ако сега трябва да избирам, отново ще се посветя на тази професия.
 

- Кои са най-добрите години на търновската физична школа?
- Успехът на Николай Павлов е ненадминат до момента. Като индивидуалност той е най-голямото ми постижение. Но като група през 2005 г. имах петима ученици, които извоюваха студентски права по физика. Те се класираха на второ място на националния кръг на международния турнир на младите физици. Това е много трудоемко състезание и повечето училища вече се отказахме от тази надпревара. В София учениците се подготвят от преподаватели от СУ, дори и БАН, а в Шумен – другата голяма школа, с която бяхме в конкуренция, са под закрилата на цял екип от Шуменския университет. Колкото и да сме ентусиасти не можем да се мерим с такива светила в науката.
 

- Как работите с надарените деца?
- Всяка година имам група по СИП. През тази учебна година групата падна и аз в определени дни и часове, които са удобни за мен и за децата, провеждаме заниманията на доброволни начала. В началото на година децата са повече, но след като се вдигне нивото, остават около 5 ученици, които могат да се представят на състезания. Но причината да не се сформира СИП е точно тази – според нормативните документи се изисква група от 13 човека, а с пет човека, които наистина смятат да се занимават сериозно с тази наука, не може да се сформира СИП. Но съм получил уверения от директора на училището, че догодина ще имам група.
 

- Коя е най-голямата ви награда? 
- Ето тази папка с грамоти на моите ученици. Това е най-голямото ми морално удовлетворение.

Всички права запазени 2012 ©. Администратори Николай Бабанов, Александър Джуров и Милен Василев.