Валентин Иванов - строгият учител или ученикът бунтар

Макар много хора да си мислят, че г-н Иванов е страшен, строг и дори безскрупулен, всъщност аз смятам, че те не гледат реално на нещата.Самият той може да е доста строг на моменти и дори субективен, но от него със сигурност можеш да научиш нещо. Методите му са въздействащи. В интервюто ще видите, че той далеч не е безчувствен, а напротив, дори много от вас може би ще открият себе си в него.

-Откъде сте?
-Оттук съм, от Търново.

-В кои училища сте учили?
-Като малък учих в ОУ ”П.Р.Славейков”, после бях тук, в това училище, само че тогава беше Втора гимназия.

-Кога се роди страстта Ви към физиката?
-Аз си я имах в мен от малък. Но определено, когато дойдох във Втора гиманзия, тогавашният ми учител Тодор Великов- страхотен човек и учител, ми даде насоката.

-Кога решихте да станете учител?
-Аз не съм го решавал, просто когато отидох да уча в Софийския университет така се стекоха обстоятелствата след един курс по педагогика.

-А с това ли искахте да се занимавате, това ли беше вашата мечта ?
- O, не , определено. Исках да се занимавам с приложна физика, да правя нещата на практика, не просто зад учебниците. Но не съжалявам, че станах учител.

-Какви хобита имате? С какво се занимавате в свободното си време ?
-Аз нямам свободно време -с усмивка споделя той.- Но ако имам, обичам да чета и да се разхождам сред природата, макар да ми се случва рядко.

-Коя е последната книга, която прочетохте?
- “ Забравеният език” на Ерих Фром.

-Значи обичате психологията?
-Да, определено. Това е много интересна материя.

-Коя е любимата Ви книга?
-„Братя Карамазови”. Също така много харесвам и хумора на Джером Джером- на такъв чист език, без никакви цинизми, а е много забавна.

-Какво е отношението Ви към спорта?
-Ами аз не съм особен запалянко. Дори не обичам да гледам спорт. 

-А практикувате ли?
–Сега вече не, освен туризъм, но като ученик тренирах вдигане на тежести.

-Вярвате ли в Господ?
- Не, не съм религиозен. По-скоро вярвам в идеите за любов и равенство, но не и в религията. Аз самият много обичам природата и животните и имам две котки.

-Каква е за вас безкрайността и как бихте я описали ?
- Светът е безкраен, но ограничен. Като сфера, която няма начало и край , но е възможно да бъде обходена.

-Какво мислите за нивото на образованието сега спрямо Вашите ученически години?
- Разликите са големи. Сега нивото на общата култура е далеч по-ниско. Учениците не учат по нищо освен по профилиращия си предмет.

-Значи нивото на образованието е по-ниско?
- От една страна, да, заради незаинтересоваността на учениците да учат. За тях е важен само основният им предмет и по този начин имат големи пропуски в общата си култура. Но, от друга страна, сега всеки има право да учи по-задълбочено това, което харесва, и затова може би по профилиращия си предмет учениците имат много високо ниво.
Не мога да определя дали е по-високо или по-ниско, отколкото преди. Но щях да съм много щастлив, ако имах възможността като ученик да избирам сам това, което искам да уча по-задълбочено.

-Къде сте работили освен в ПМГ?
- Работил съм и в други училища, на места, където не съм имал желание, но тогава никой не те питаше. Първото ми училище беше в Стражица, там ме „заточиха” веднага, след като завърших, макар да не исках. Преподавал съм и в ПГСГ „Кольо Фичето” , но там имах чувството, че съм сам в стаята по време на час и си говоря само със стените. За щастие, тук е различно, обстановката е много добра и се радвам на работата си.

-Значи ли, че според вас ПМГ е най-доброто училище?
-Определено да!

- Как мислите, че Ви приемат учениците? Мислите ли , че сте страшен, както Ви описват много от тях?
-Не мисля, че съм страшен. За тези , които искат да им пиша оценките, без дори да ги изпитвам, сигурно съм. Аз мога и така да работя, знам много учителски номера- с ирония споделя - но си мисля, че все пак сме дошли тук, за да свършим, макар и малко, някаква работа. 

-Бих искал да Ви покажа оценките, които са ви поставили ученици от гимназията, в сайта www.pomagalo.com , където всеки може да оцени своя учител.
* извадката е направена към 14.11.2008г.
КОМПЕТЕНТНОСТ: Мн.добър 4,78
БЕЗПРИСТРАСТНОСТ: Мн.добър 4,78
ПОДХОД: Добър 4,44
СРЕДНО: Мн.добър 4,67
Как ще коментирате тези оценки за Вас?
-Аз съм много приятно изненадан. Очаквах нещо от рода на 2,30 - 2,50 . Тези оценки ме радват.

-Кой е най-хубавият Ви спомен от училище?
-Повечето неща, които помня, не са хубави. От ученическите си години си спомням за униформите, които според мен не трябва да се носят от учениците. Друго, което помня, е как учителите си мечтаеха да кажат: ” Утре нула номер”. Това беше най-суровото наказание. Освен че униформите ни правеха еднакви, нямахме избор как да се подстригваме. Но може би най-противното беше , че ни забраняваха да слушаме любимата ни музика.

-И каква е Вашата лубима музика?
- Рок, старият класически рок. Но тогава беше забранен и се налагаше нелегално да го слушаме.Любимите ми групи са „Deep Purple”, „Beatles”, „Led Zeppelin'', ''Nazareth’’ и останалите от онова време. Също така обичам класическата музика.

-Били сте бунтар, така ли?
-Не точно. Просто винаги съм харесвал идеите на хипитата, мотото “Make love not war” и любовта им към природата. За жалост, тук показваха само най-лошата му страна в последните години, когато наистина идеите им се изродиха.