Второ място за Ивайло Йорданов от 9.б клас в Националния ученически конкурс за есе по повод 160 години от рождението на Алеко Константинов
На 12.01.2023 година в Художествената галерия „Николай Павлович“, в град Свищов бяха наградени победителите в Националния ученически конкурс за есе „Алеко“, посветен на 160-годишнината от рождението на Щастливеца и организиран от Община Свищов, дирекция „Култура и културно наследство“, отдел „Образование“, Международната фондация „Алеко Константинов“, Историческия музей и Художествената галерия „Николай Павлович“.
Със свое есе се включиха 155 ученици от средните училища в страната, които писаха по една от следните четири теми: „Европейци сме ний, ама все не сме дотам”(из „Бай Ганьо“); „Щастието на пътешественика”; „Уроците на Щастливеца”; „Направила ли е цивилизацията един народ по-щастлив“ (от „Моята изповед“).
Резултатите от Националния ученически конкурс за есе обяви Връбка Попова, председател на авторитетното жури с членове: Елена Иванова и Надежда Бандова. Тя подчерта, че докато има такива талантливи деца, които израстват в нашите училища, както казва Алеко :„Има бъдеще нашата хубава България !“. Наградите на присъстващите ученици бяха връчени от кмета на Свищов д-р Генчо Генчев, началника на отдел „Образование“ Румяна Кузева, директора на дирекция „Култура и културно наследство“ Росен Маринов и гл. експерт „Култура“ към Община Свищов Таня Ликова.
Гордост за ПМГ „Васил Друмев“ е второто място на Ивайло Йорданов от 9.б клас, който бе поканен да прочете своето есе на тема: “Щастието на пътешественика“ на церемонията по награждаването. Ето откъс от него: .
„Пътешествия, щастие ! Замисляли ли сме се защо човек се отправя към пътешествия- за да се докосне до нещо ново, непознато или да избяга от сивотата на старото омръзнало ежедневие ? Дали е достатъчно да кажем, че пътешествениците са хора като всички нас, но с по-отворени сетива за чудото на майката Природа, които не просто и се наслаждават, а се завръщат към естествената си връзка с мирозданието, към истинската и така жадувана хармония с битието? Как да съпреживеем бленуваното още от романтиците щастие на дръзкия човек, решил да „поизбяга от обществото сред природата“ след еднотипния, пълен с напрежение и работа еднообразен делник? Защо не потърсим отговори на тези въпроси в пътеписите на нашия съгражданин Алеко Константинов? Да се доверим на есето на професор Тончо Жечев „Щастливецът и Бай Ганю“, в което се твърди , че именно Алеко е най-страстният пътешественик, който „обича пътуването заради самото пътуване, по детски дръзко, безгрижно- весело“ И да видим дали това е най-сигурният път и към нашето щастие!
Посветил се на каузата си да бъде будната съвест на своето време , Алеко Константинов успява да съчетае своята мисия на рицар на честността и достойнството с любовта си към природата…“